Малката носовка е прието в историята на българския език да се отнася към:
1. Звук. Малката носовка в старобългарски е била предна гласна с назален елемент (н или м) след нея. Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка, когато след съчетанието на гласната (дълга или кратка гласнае) с назал (n, m, ŋ), след тях е следвала съгласна (модел VNC). Първият елемент на съчетанието вероятно в българските говори не е било еднакво произнасяно. За това загатват различните начертания в кирилицата, напр. ѧ и ꙙ, които се срещат в ръкописи и епиграфски паметници от Североизточна България от X век с различна дистрибуция и значение.
2. Буква. В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части, като първата е обозначавала оралния елемент, а втората — назалния сегмент.
