Вие сте тук

лекарственик

Синоними: 
лековник
Автор: 
Анисава Милтенова

лековник

Под сигнатура № 407 (332)  в Народна библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ се пазят 9 листа от лековник, формат 4°. Б. Цонев датира паметника от ХVIII в.[1] По-късна датировка - ХIX в. - предлага издателят на текста – Е. Спространов.[2] Смята се, че фрагментът е копие на най-стария запазен южнославянски лековник. Основания за това дава приписка в края на сбирката, л. 9а: хемъ ѿкае таѧ книга гдинъ(!) - 100-70-9.

лековник

Ръкопис 407НБКМ, София, ХIX в., 9 л.

Естествознание. Стара българска литература. Том 5. Съст. и ред.: А. Милтенова. София, 1992, 273-278.

Публикацията пресъздава с осъвременен правопис изданието на Е. Спространов от 1906-1907 г.

(1) За бълхи – [вземи] от церна коза кръв и намажи метлата от вечерта, тури [я] в средата на стаята, [така че] да не убиеш ни една [бълха], а след това помети [стаята].

(2) От въшки и гниди [лек] - [вземи] овча жлъчка, бъркай у вино и мажи главата и навсякъде тялото; изгори кози рог, бъркай у зехтин и мажи.

(3) От краста [лек] – всякакво младо бръшляново листо и бадемово масло и сол и вино, бръшляна скълцай у хаван и солта, всичко заедно мешай и мажи.

Цяровете на св. Козма

Текстът „Цяровете на св. Козма“ съдържа медицински рецепти и е част от т. нар. „Псалтир на Димитър Олтарник“ – старобългарски глаголически паметник от ХІ–ХІІ в. Й. Тарнанидис нарича паметника „Псалтир на Димитър Олтарник“ въз основа на прочита на фразата от fol. 1r: азъ дъмтръ [...]никъ ол[...], но според Х. Миклас думата „олтарник“ е грешно разчетена, а цялата фраза трябва се чете като: „Аз, Димитър, грешният, уви!“, т. е. вместо [олтар]никъ да се чете [грѣш]никъ.