Средновековна книга с неустойчив състав от периода след XIII в. предимно с химнографски и нерядко с евхологични текстове, предназначена най-често за частни молитви, а не за храмовото богослужение. Произходът на името ѝ, което е засвидетелствано най-рано в ръкописи от ХV в., е свързан с термина κανών в значенията му: 1. Правило, норма, образец; 2. Канон, полистрофично песнопение, един от главните химнографски жанрове. В съгласие с това основните компоненти на книгата са канонът (в различните му форми и предназначения: за седмичните дни, за по-големите празници, за частни и обществени нужди – напр. за болящ, заупокой, при суша и пр.) и богослужебното правило (повечерие, полунощница, служби за определени празници и пр.). Някои сборници от този вид съдържат само канони. Характерно микроядро в немалък брой от известните представители на книгата са трите канона (към Христос, Света Богородица и ангела-пазител), които са включени в предпричастното молитвено правило. Към тези най-чести компоненти на книгата може да има и добавки от друг вид (акатисти, псалми, предписание как да се чете килийното правило, молитви: утринни, вечерни, преди и след причестяване и др.). Почти всички текстове, регистрирани в канониците, са включени и в други типове средновековни сборници – най-често в Октоиха, Часослова, Празничния миней, Молитвеника, Псалтира с последования и др.
Текст:
Различни средновековни ръкописни каноници, които се съхраняват в библиотеката на Троице-Сергиевата лавра, могат да се разгледат тук:
http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php?col=1&gotomanuscript=249
Съвременен църковнославянски каноник може да се разгледа тук:
https://azbyka.ru/bogosluzhenie/kanonnik/
