Хрониката на Йоан Зонара (грц. Ἐπιτομὴ Ἱστοριῶν, лат. Epitome Historiarum) е написана през първата половина на ХІІ в. Обхваща времето от Сътворението до 1118 г. За времето на създаване на славянския й превод има две тези – ок. 1170 г. или в началото на ХІV в. Запазена е в осем пълни и частични сръбски и руски преписи, най-ранните от които са от ХV в., като в някои от тях личат следи на българския оригинал.
Библиотека на Руската академия на науките, Санкт Петербург, № 24.4.34
Свободивь же се царь ѿ приключаюштихь се бѣдь навѣрныхь прїиде вь Ѳракїю и ѿ тоудоу сьниде сь Солоунь поклонити се светомоу великомоу моученикоу Диомитрїю. и остави тоу вь Солоунѣ воеводоу избранна сь силою многою. противлэти се Самоуилоу начелникоу бльгарскомоу. царь же прїиде вь Иверь понѥже сумрьль бѣ ... Давидь начелникь ѥго. и ѿтоудоу ѿиде вь Константинь градь. наслѣдникь же бысть Иверскои странѣ ...
Византийски хронист. Автор на „Световна хроника” Χρονικὸν σύντομον, която е популярна във Византия и сред славяните. Хрониката се смята, че е ключова за развитието на византийската историографска традиция в края на VIII в. и първата половина на IX в.
Византийски хронист. Известни са малко сведения за биографията му, главно от съчинението му. Сириец, родом от Антиохия, там той получава добро класическо и юридическо образование. Заема чиновнически постове. По-късно става клирик. В началото на 30-те години на VI век се установява в Константинопол. Съставя „Световна хроника”, Chronographia (CPG 7511) „от сътворението на света” до съвремието му. Смята се за най-ранното произведение в жанра. Стилът на изложение в хрониката е назидателно-развлекателен. Предназначена е за средно образовани читатели, предимно монаси.
Българската анонимна хроника (безименна българска летопис) е оригинално историческо съчинение, създадено през ХV в. Запазена е само в един препис от ХVІ в., молдовски по произход, който се съхранява в Киевската академия на науките (Поч./Бер. 47116). Използвана е като извор за хрониката на Михаил Мосха от 1620 г. Предполага се, че протографът е писан в молдовски манастир, най-вероятно в Нямц, през 1413-1421 г. Авторът е свързан с българската столична книжовна традиция.