Българската анонимна хроника (безименна българска летопис) е оригинално историческо съчинение, създадено през ХV в. Запазена е само в един препис от ХVІ в., молдовски по произход, който се съхранява в Киевската академия на науките (Поч./Бер. 47116). Използвана е като извор за хрониката на Михаил Мосха от 1620 г. Предполага се, че протографът е писан в молдовски манастир, най-вероятно в Нямц, през 1413-1421 г. Авторът е свързан с българската столична книжовна традиция. Той е очевидец на повечето от описаните събития, но явно е използвал и писмени източници. Хрониката проследява историята на Балканите в периода 1296-1413 г., без да се спазва строга хронологична последователност. В центъра на повествованието е борбата срещу османското нашествие. Посочени са най-важните битки срещу завоевателите, както и значими моменти от българската история. Исторически достоверните сведения се преплитат с легендарни известия. Съчинението напомня византийските императорски кратки хроники от ХІV-ХV в., но за разлика от тях в него се прави опит за анализ на събитията.
