Гадателна книга, в която предсказанията се извършват според падането на гръм.Факторите, според които се извършва прогнозата, са: посока на гърма, позиция на небесните тела (напр. фазите на луната), съотнасяне на времето, в което е паднал гърмът към месец, ден или зодиакален знак и проч. Нерядко гадаенето по гръм се извършва по няколко признака, напр. комбинация от лунни фази и земетръс; от фази на луната и годишни месеци; от зодия и месец и т.н.
Гръмникът е сред най-разпространените и най-рано преведените от гръцки гадателни книги в средновековна България. Първоначално сред българите е проникнал Гръмник по месеци и Гръмник, приписван на имп. Ираклий, в който предвещанието се извършва според гърма, който пада във времето на определен зодиакален знак. По-късно се превеждат и Гръмник според лунните фази и според четирите посоки на света. В Драголовия сборник от третата четвърт на ХІІІ в. (ркп. 651 НБС) е запазен най-старият препис на Гръмник (изд. Ангушева-Тиханова 1996: 175).
Гръмникът е сред изброените „богоотмени“ книги в в Киприяновия индекс (ХІV в.), в т.нар. втора част на списъка, за която се смята, че е с оригинален български произход.
