Пряко или опосредствано позоваване на текст от Свещеното писание (книги от Новия завет: Евангелия, Деяния на апостолите, Послания на апостолите, Откровение на Йоан Богослов или книги от Стария завет: Битие, Изход, Псалтир, книги Царства, Йов, Притчи Соломонови, Песен на песните, пророчески книги – Даниил, Исайя, Йеремия, Йезекиил и др.), което представлява задължителна и неотменна част на средновековния текст. Служи като авторитетна опора на цялото произведение, доказателство за истинността на тезата. Често функционира заедно с реминисценции и сравнения с библейски лица и събития. Употребява се заедно с топосите поради органичната зависимост на текстовата структура от цялата предходна библейска и патристична традиция и от общите места с първообразите в нея. Според точността на предаване библейските цитати са (1) дословни (точни), (2) по памет, (3) перифрази на текста от Свещеното писание. Разкриването на същността на библейските цитати дава достъп до замисъла на автора и до средствата за неговото осъществяване. Славянските преводи следват текста на библейските цитати така, както те се съдържат в оригиналите на византийски гръцки, много рядко те са сверявани с вече съществуващи преводи на библейските книги. При съпоставка на преводни произведения с техните оригинали се установява, че библейските цитати се превеждат толкова пъти, колкото пъти е преведен целият текст. Поради това цитати от Свещеното писание имат повече от един превод в едно и също съчинение от средновековен автор, което съответно има няколко превода. Според способа на въвеждане в текста се разграничават няколко вида библейски цитати: (1) цитат, преди който е споменат авторът или библейската книга (например ап. Павел, ап. Йоан, пророк Даниил и пр.); (2) позоваване на библейски текст изобщо, без споменаване на автор (например с думите "Господ рече"); (3) скрит цитат – текст, в който липсва указание за цитиране, но несъмено е част от Писанието. Съществуват и позовавания на библейски текст, които представляват алюзии. Относно композицията на произведението някои цитати имат структуроорганизираща роля и програмно значение за творбата. Р. Пикио е установил, че библейските цитати, които се намират в увода на житието (по-точно в края на увода), имат значение на тематичен ключ. Темата, предпоставена от този цитат, е водеща за цялата творба. Ключово значение имат в паренетичния тип поучения и в беседите върху Евангелието. На определени места се срещат и в апокрифната литература (Иванова 2004).
Библейските цитати заемат особено място в химнографския жанр ‘канон’, в който те са строго организирани не само според тематиката на празника или типа светец, но и според изградения модел за писане на канони, следван неотклонно при всеки представител на жанра. Библейските цитати в канона са обусловени от ритмо-интонационните модели в тях, наречени ‘ирмоси’. Ирмосът на всяка от деветте песни на канона е написан по мотиви от точно определена библейска песен и съдържа препратки към възпяваното събитие в нея и/или преки библейски цитати, които може да преминават и в тропарите за празника (без това да е задължително). В някои от песните на канона (обикновено VII и VIII) ирмосът завършва с рефрен от библейската песен, пренасян и в тропарите, но в повечето случаи цитатите в ирмоса не се подемат от тропарите за празника, а в тях се появяват други цитати и препратки от Свещеното писание, свързани с типа святост на светеца. Последният тропар от всяка песен на канона е посветен на Богородица. В него цитираните библейски места (обикновено старозаветни) се отнасят към изградените в християнството символи на Богородица. Броят на песните в канона е обусловен от броя на библейските песни, което означава, че те оказват влияние върху формирането на жанра.
Теорията за мястото и начина на предаване на библейските цитати е част от подходите за анализ на средновековния текст и има значително развитие в медиевистиката.
