Бъдеще предварително време означава действие, което ще се извърши преди друго бъдещо действие. В старобългарски се образува от съчетанието на формите за бъдеще време на глагола бъіти: бѫдѫ, бѫдеши и т.н. с миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол: бѫдѫ видѣлъ, бѫдѫ глаголалъ.
