Азбуката на определен език (глаголица, кирилица, гръцка азбука и др.), вградена в дадено литературно произведение във вид на скрит текст, образуван от първите букви на съставните компоненти на творбата (глави, строфи, стихове и под.). Като израз на апология на славянската писменост, азбучните акростихове са особено характерни за старобългарските химнографски произведения от IX в. Във византийската литература са познати и други видове азбучен тайнопис – съставен от всяка средна или всяка последна буква от стих в дадено поетическо произведение (мезостих– от гр. μέσος ‘среден’ и στίχος ‘стих’ и телестих – от гр. τέλος ‘край, завършек’ и στίχος ‘стих’). В мезо- и телестиховете буквите могат да бъдат подредени и в обратен ред (т.е. от Α до Ω или от Ω до Α).
Пример:
Азбучен акростих.
