1. Ръкописен текст (кодекс, ръкописна книга), принадлежащ на самия автор, книжовник (писател). В текстологията се употребява при установяване безспорно авторство на текст (кодекс). Предполага се, че автографът е най-ранното копие на текста, от което всички останали се разклоняват, освен ако самият автор не е преработил вторично текста си. Автографът се установява чрез сравняване (колацията) на текстовете (преписи-свидетелства), но в повечето случаи при средновековната ръкописна традиция това не е възможно и се достига единствено до архетипа или до хипотетичния архетип. Автографите могат да бъдат чернови на литературно произведение, бележки, писма и др., т.е. преписи, в които текстът има няколко слоя, в които се отразява творческия процес, и белови, в които текстът е преписан “начисто”. Съществуват освен това ръкописи (непринадлежащи на автора), но с ръкописни бележки от неговата ръка.
2. Саморъчен надпис с подпис или само подпис. Съществуват подправени автографи.