Вие сте тук

Рилска грамота на цар Иван Шишман от 1378 г.

Бл҃гочъстиво что и ѕѣлѡ прїето и похвално. въсѣмь хр(с)толюбивы(м) цр҃емь. еже любити и желанїе тепло имѣти къ стыи(м) и бж(с)твнымь. цр҃квамь въ них же ѡбразь б҃а  чл҃ка и ст҃ыи(х) его написает се. оукрашает бо сѧ ц҃рь дїадимоѧ, и каменїемь. и бисрѡмь мнѡгоцѣнныи(м). нѫ и еже къ бо҃у бл҃гочъстїемь, и вѣроѧ. и къ ст҃ыимь его цр҃квамь чъстїѧ. тѣмже и цр(с)тво ми помазанїемь ѡ(т) б҃а. и аг҃гловѡ(м) прѣданїимь. бл҃гочъстива хрїстїанства, стола ст҃опочившїихь цр҃еи. и ыи(м) его. нѫ и паче ради обновленїа и помѣна, и задш҃їа ст҃опочившїихь цр҃иш. прьвопрѣстолныихь стола блъгарскаго. того ради, и цр(с)тво ми, ѻномоу законоу и прѣданїоу навыкь. и бл҃гоизволи цр(с)тво ми даровати бл҃гѡбразное, и въсенастоѧщее сїе златопечатлѣнное слѡво цр(с)тва ми. монастирю цр(с)тва ми, ст҃омоу ѡц҃оу іѡ҃ рылскомоу. иже є(с) въ мѣстѣ рекшѣ(м) рыла. за въсѣ єговѫ села и за въсе его метѡхїе, и за въсе его стаси. и правины. рекше новаа и вехтаа. Се же сѫ села ст҃го ѡц҃а іѡ҃ рылскаго. Селища, варвара. чрътовь доль. крьчино. блъгарино. бъдино. дриска, и гагань, єже є(с) дѣль. ѡрлица, метѡхь монастирскыи, до броуж(д)има. та на ѡбрь(ш) броулѫ, въз дѣлъ, на марешицѫ, въ рылѫ. и въз рылѣ оу брож(д)имь. Къ семоу же єще и ѡ(т) десные страны цр҃ева вира сѫщаа, на бг҃ородичнѫ цр҃кѡвь. та на ст҃го илїѫ. та на габровець. и по оубрѣжїи на выше цр҃ева вира, нивїа сѫще и то. монастирско въсе є(с). Та же село бъзово. село дебрь. абланово. пъстра. Село гнидѡбра(д)ско. и разлошкы пп҃ове. Село, селище. Село, дрѣновь доль. и и градище церово. Село, долѣне. Село, градечница, съ лю(д)ми по именю. попь тоудѡрь съ дѣтами моу. и съ родом моу. и петрь ѳеѡдосовь съ братїами си. и въсѧ правины мѣсто того. И планина срѣднѣа ѡ(т)где рыла истиче(т), на зланоу. та на лѣпшорь, тако и съ рѣкѡмь илїинѡ(м) догде се с рылѡ(м) състае(т). и ѡ(т) лѣпшора, на комаревскыи врь(х). та на камень врьхь. та на цр҃евь врь(х). та на шипоче(ц), на мето(х) монасти(р)скы, и ѡ деснѫѧ странѫ града стѡба, къ рылѫ. и низ рылѫ, въ строумѫ. и въз строумѫ, до германщицѫ. и въз германщицѫ, до блъгарина. и въз блъгарина, та на песїи прѣскокь. и на агоуповы клѣти. и на шаакь. и на рыбное єзерѡ. и на прекоуковицѫ. та на ѡбрь(ш) рылѫ пакы. и на тѣмь въсѣмь да  има(т) власть неѡ(т)ємнѫѧ, тои поустыни житель, іѡ҃ рылскыи. ꙗвленїе(м) таковаго златопечатлѣнна(г) слѡва цр(с)тва ми. И єще(ж) къ симь. и где же находѧ(т) селища, или сѣнокоси. или жрънкы. или мѣста жрънчана. или ловища. или виногради. или нивы. или стаси какови либѡ, иже сѫть тѣхь селищь, и тѣхь людїи, идеже се находѧ(т) по(д) ѡбластїю того монастирѣ цр(с)тва ми. на(д) въсѣ(м) тѣ(м) да имать власть неѡ(т)менѫ(ѧ) тои монастирь цл(с)тва ми ст҃ыи іѡ҃. и пращае(т) и освобаж(д)аеть цр(с)тво ми люди въсе. и села въсѣ, того монастирѣ цр(с)тва ми, чистїи(м) и свѣтлыи(м) щенїе(м). да имь не смѣѧ(т) забавлѣти, иже сѫ(т) севасти и прахтѡри ⁖ и примикюри. и алагатори. ни сѫдїе. потѡ(м) ни перпираке. ни житаре. ни винаре. ни де(с)ткаре пчелиїи. и свиннїи. и ѡвчїи. ни  аподохатори. ни си. ни стратори. ни сѣнаре. ни митаты. ни крагоуарѧ же. ни песьаци. ни градаре. ни варничїе. и побирчїе. и находници. ни инь никто ѡ(т) въсѣ(х) болѣрь и работникь цр(с)тва ми, великыхь и малы(х). иже сѫ(т) на въсѣ врѣмена посилаеми, о въсѣчьскы(х) дане(х) и работа(х) цр(с)тва ми. никто ѡ(т)таковы(х) да не смѣе() забавити тѣм людем ст҃го ѡц҃а. ни на нивїе ихь, иже имѧть на поли. и иже въ горахь ни чл҃ка его поєти на работѫ. ни работникы ихь. ни имь зевгаре єнгарепсати то ни конѣ, ни скотинѫ. також(д)е и єще къ сим, никто ѡ(т) таковыи(х) да не смѣет насилїѡ(м) вълѣсти въ села, и въ люди, того монастирѣ цр(с)тва ми ст҃го ѡц҃а. насилїѡ(м) хлѣба възѧти, ни коурета оубити. ни ногоѧ бъхма сатит на дворѣ ихь. нѫ въси да ѡ(т)гоними бываѫ(т), и да ѡ(т)стоѧть далече ꙗвленїемь сего златопечатлѣннаго слова цр(с)тва ми. Також(д)е и градь стѡбь никакоже да не имать ѡбласти на(д) чл҃кѡ(м) монастирскыи(м). ни на(д) стасїѧ ихь, ни до единого власа. И єше къ симь, аще кто начьне(т) ѡ(т) людеи монастирскыи(х) ходити с коупїѫ з добиткѡ(м) свои(м) по въсеи дрьжавѣ и ѡбласти цр(с)тва моего. да коуповаѧ(т) и да продаваѫ(т) свободно. и ничимь забавлѣеми, ꙗвленїе(м) таковаго златопечатлѣннаго слова цр(с)тва ми. а да им се не възимать коумеркь. ни дїавато. то ни ино нищо. И єще же къ симь аще каковаа рикось дѣет сѧ въ ѡбласти монастирскои. тои монастирь цр(с)тва ми ст҃ыи ѡ(т)ц҃ь, въсе съ исправленїемь да възимае(т). а инь никто ѡ(т) таковыи да не имать ѡбласти, и еже тварико възѧт(и). И тако да прѣбывае(т) тои монастирь цр(с)тва ми ст҃ыи іѡ҃ поустынныи житель, съ вьсѣ(м) своимь достоанїемь, єлико выше рѣхѡ(м). свободно и ничимь забавлѣеми, дондеже сл҃нце на земѧ сїаеть, и до живота цр(с)тва ми. понеже цр(с)тво ми видѣвь сиковѫѧ оустроенѫѧ красѡтѫ. и свободѫ чистѫ томоу монастирю цр(с)тва ми. и въсего ємоу достоанїоу. ѡ(т) прѣдѣдовь и дѣдовь. и родителеи цр(с)тва ми, ст҃опочившаго цр҃ѣ асѣнѣ. и калимана цр҃ѣ. ѡ(т) въсѣхь цр҃еи блъгарскыи(х) прѣдѣдовь и дѣдовь. и родителеи цр(с)тва ми. И сиковѫѧ свободѫ видѣвь цр(с)тво ми. и въдахь томоу монастирю цр(с)тва ми бл҃гоѡбразное, и въсенастоѧщее сїе златопечатлѣнное слово. ꙗкоже прїидошѫ людїе монастирѣ того, въ земѧ цр(с)тва ми въ срѣдець. да имя не имать никто посилити ни о єдинѡмъ власѣ. тъкмо да сѫ свободни по ѡризмоу цр(с)тва ми, за въсѧ ємоу правины. и за въсѣко его достоанїе. рекше новаа и вехтаа. съ вьсѣмь своимь достоанїемь, да прѣбываеть свободне и ничи(м) злюбленыи сн҃ь цр(с)тва ми. или ѡ(т) лратеи и съродникь цр(с)тва ми. то да не пооучит сѧ оуѧти что. или пороушити и попрти сиково дарованїе цр(с)тва ми. нѫ паче да понавлѣеть и потвръж(д)аеть, и придаваеть, ꙗкоже є(с) лѣпо православныимь цр҃емь творити. Кто ли сѧ покоусить ѡ(т) таковыихь, и пороушить и пометнеть сїе златопечатлѣнное слѡво цр(с)тва ми и оуиметь что ѡ(т) зде въписаныихь. и начьнеть забавлѣти людемь того поустыннаг(о) ѡц҃а іѡ҃ рылскаго. то таковаго да искоусить г҃ь б҃ь праведны(м) своимь сѫдѡмь. и причѧстїе да имать съ іюдоѫ прѣдателемь гн҃имь. и проказѣ гїезїевѫ да наслѣ доуеть. и съпостата да имать ст҃го ѡц҃а зде и въ б(д)ѫщемь вѣцѣ аминь. Того бѡ ради дарова сѧ томоу монастирю цр(с)тва ми бл҃гоѡбразное и въсенастоѧщее сїе златопечат.лѣнное слѡво цр(с)тва ми, на въсѣкое оутврьж(д)енїе извѣсто, и сбоводѫ чистѫ. Писа и по(д)писа цр(с)тво ми ѡбычными цр(с)кыимь знаменїемъ. въ лѣ(т) ѕѡ҃пз. єндїкта .в҃. м(с)ца се(п), к҃а дн҃ъ : —

ІѠ ШИШМАНЬ. В Х҃А Б҃А БЛ҃ГОВѢРНЫИ ЦР҃Ь И САМОДРЬЖЕЦЬ ВЪСѢМ БЛЪГАРОМ И ГРЬКОМЬ : —

Препис: 

Даскалова, Ан., М. Райкова. Грамоти на българските царе. София, 2005, 44-46.

Термини: 
Транскрипция: 
Деница Петрова