Вие сте тук

агиография

Житие на св. Иларион Мъгленски от патриарх Евтимий

Епископ Иларион е роден през XII в. в земите на днешна Македония. Според сведенията за неговата дейност, той живее по времето на византийския император Мануил Комнин (1143–1180), чието име се споменава в текста на Житието във връзка с делото му. Бъдещият епископ на Мъглен постъпва в ранна възраст в манастир близо до Охрид. Издигайки се до поста игумен на манастира, Иларион се утвърждава като духовен водач и църковен администратор и е ръкоположен за епископ на Мъглен от архиепископ Евстатий, за когото в Житието, както и в източниците, има съвсем оскъдни сведения.

Житие на св. Иларион Велики от Йероним Блажени

Житието на св. Иларион Велики (нататък ЖИВ) е създадено през 390 г. от Йероним Блажени (347–420), приблизително двадесет години след смъртта на светеца (род. 251, Табата, до Газа – † ок. 371, Кипър). Информация за живота на отшелника Йероним черпи от недостигнало до нас кратко писмо-похвала на еп. Епифаний Кипърски. ПреподобниятИларион е един от големите аскети и чудотворци на ІV в., смятан за основател на монашеството в Палестина. В православната и в римо-католическата традиция неговата памет се чества на 21 октомври.

Слово за блажената царица Теофана от Бдинския сборник, 1359-1360 г.

Текстът е поместен на л. 111r-114v в известния Бдински сборник, писан през 1359-1360 г. по поръка на видинската царица Анна, съпруга на цар Иван Срацимир (1356-1396), който съдържа подбрани агиографски четива за жени светици. Сборникът е запазен в препис, датиран по водни знаци от началото на XV в. (Petrova 2001).

Житие на св. Кирил от Простия пролог

Кратко агиографско произведение, помествано в Простия (нестишен) синаксар (пролог) под дата 14 февруари. Творбата съдържа някои моменти, заимствани от Пространното житие на светеца – съня за премъдростта София, високото му образование, трите мисии, в които взима участие, създаването на славянската азбука, както и множество легендарни елементи, които се срещат само тук – как Кирил убива еретика Замбрий по време на Моравската мисия, покръства българите, става епископ на град Канаон, където умира в дълбока старост и е погребан.