Дамаскин Студит

Поствизантийски писател, проповедник и църковник. Роден вероятно в Солун. Учи при Теофан Елеавулк Нотар (ок. 1500 – преди 1563) в Патриаршеската академия в Константинопол по време на патриарх Иеремия I (1522-1545) и на патриарх Дионисий II (1546-1555). Между 1565-1572 г. е изпратен в Киев като наместник (екзарх) на константинополския патриарх, след което е епископ на Лита и Рендина, Солунска митрополия, а от 1574 г. до смъртта си през 1577 г. заема катедрата на митрополит на Наупактос и Арта. Както подсказва и прозвището „студит“ (‘учен’, ‘учител’), той спада към най-начетените клирици на своето време. Сред неговите ученици са бъдещите константинополски патриарси Митрофан III (1565-1572) и Иеремия II (1572-1579). Канонизиран е за светец от Гръцката православна църква през 2013 г. и паметта му се почита на 27 ноември.

Автор е на поетически, хомилетически, екзегетически, агиографски, исторически, полемически и астрономически съчинения. Най-голяма популярност добива неговото «Съкровище»  (Βιβλίον ὀνομαζόμενον Θησαυρός), сборник със съставени на новогръцки език слова и жития, отпечатан за пръв път във Венеция през 1557/8 г. и претърпял множество издания до началото на XXI в. Книгата оказва значително влияние върху българската традиция и рецепцията ѝ е пряко свързана с възникването на първите текстове на ранен новобългарски книжовен език. Произведенията от „С.“ получават широко разпространение в българската книжнина от кр. на XVI до нач. XIX в. чрез разнообразни по състав сборници, наречени дамаскини, и в множество преводи – на архаичния език на Църквата или на новобългарски език. В късен български превод е известен и съставения от Д. С. „Физиолог“.