Византийски хронист. Автор на „Световна хроника” Χρονικὸν σύντομον, която е популярна във Византия и сред славяните. Хрониката се смята, че е ключова за развитието на византийската историографска традиция в края на VIII в. и първата половина на IX в.
Вие сте тук
Автори
Г
Византийски книжовник. Сведения за жизнения му път липсват, съществува предположение, че е бил привърженик на иконоборството. Дякон, хартофилакс във Висшето императорско училище при “Св. София” в Константинопол, където се е изучавало красноречие и словесност. Наречен е в заглавията на някои от произведенията си οἰκουμενικὸς διδάσκαλος, т.е. един от тримата преподаватели там. Преподавателската му дейност намира израз в трудовете му.
Византийски книжовник и църковен деец. Роден в Константинопол. Произхожда от аристократично семейство. Баща му е екзекутиран 668 г. заради участие в заговор, а самият той е скопен. Първоначално е клирик в храма св. София в Константинопол, а около 705 г. е ръкоположен за епископ на Кизик. През 715 г. става патриарх на Константинопол. В стремежа си към единство на Църквата отправя послание до арменската църква, запазено на арменски език. Като привърженик на иконопочитанието се противопоставя на опитите на император Лъв ІІІ да наложи иконоборчеството. Затова е принуден от императора 730 г.
Християнски светец, философ. Един от кападокийските Отци на църквата, заедно с Василий Велики и Григорий Нисийски. Григорий Богослов произлиза от влиятелно аристократично семейство. Първоначалното си обучение Григорий Богослов получава в Назианз, впоследствие посещава школите в Кесария Кападокийска, където се среща с Василий Велики, и Кесария Палестинска, пътува и до Александрия. От 348 г. прекарва осем години в Атина, където се занимава с философия и реторика.
Християнски богослов и философ, епископ на град Ниса. За живота му се знае малко, основната информация се добива от многобройните му произведения. Известно е, че е един от по-малките братя на Василий Велики и приятел на Григорий Богослов.