В преводния сборник със слова на Йоан Златоуст, създаден по инициативата на цар Симеон и озаглавен Златоструй (нач. Х в.), е поместена анонимна прозаична „похвала“ за цар Симеон. Приложеният тук препис е от книгата на Явор Милтенов „Златоструй Старобългарски хомилетичен свод, създаден по инициативата на българския цар Симеон текстологическо и извороведско изследване“, Авалон, София, 2013 г., където авторът предлага текст по ръкопис на ГИМ-Москва, сбирка на Чудовския манастир, номер 214 с допълнение в квадратни скоби на неточните четения и предполагаеми пропуски по други ръкописни източници (Милтенов 2013: 5). Произведението започва с думите: Прилогъ самаѥго христолюбиваѥго цѣсарꙗ сѵмеона и поради това е известно още като „Прилог на самия цар Симеон“. Предмет на възхвала е образоваността на владетеля и неговото устрдие в изучаването на книгите. По език и стил предисловието се доближава до творчеството на Йоан Екзарх. Текстът е ритмизиран и наситен с изразителни епитети и сравнения. По дух и обща насоченост е сходен с похвалата за цар Симеон от Симеоновия сборник, тъй като и двете произведения са създадени с обща идея (възхвала на владетеля) и по общ повод (създаване на книга по негова поръчка). В първата половина на текста се спазва принцип на изграждане, наподобяващ дванадесетосричен ритмичен размер с цезура след петата или седмата сричка. Аналогична ритмическа структура, базирана на античния, а после и византийски ямбически триметър, имат имат редица други старобългарски произведения от края на 9 нач. На 10 в., спадащи към жанра на т.н. „непесенна поезия“ – Азбучна молитва, Проглас към евангелието, Похвала за цар Симеон от Симеоновия изборник, акростохови произведения на Константин Преславски. Прилог на самия цар Симеон се открива само в обширната редакция на Златоструй.
