Сред оригиналните старобългарски съчинения са известни две Похвали за цар Симеон. Едната от тях е стихотворна, а другата - в проза. Поместени са съответно като предисловие или послесловие в ръкописи предназначени за дворцовата библиотека. Приложената тук Анонимна стихотворна възхвала на цар Симеон е едно от първите стихотворения в българската литература. Поместена е два пъти в Симеоновия сборник (Светославов изборник , запазен днес в преписи, най-ранният от които е от 1073 г.) на л.2 и л. 263-264. Произведението започва с думите: „Великыи въ кнѧꙁихъ кнѧꙁь ст꙯ославъ . въжделаниемь ꙁѣло въжделавъ . дьржаливых вд꙯ка (о)бавїти . покръвеныꙗ раꙁоумы въ глѫбинѣ .“ Изказано е мнението, че негов автор е Йоан Екзарх. Известни са около 25 пълни и фрагментарни преписа на Симеоновия (Светославовия) сборник. Похвалата за цар Симеон се открива само в два – Светославовия препис от 1073 г., където и в двата преписа на текста името на Симеон е заличено и похвалата е преадресирана за княз Светослав, и Кирило-Белозьорския препис от края на 15 в., където се пази и първоначалното име на владетеля – Симеон. Сръбските преписи вероятно произхождат от Света гора или са свързани със светогорската традиция. Стихотворението се състои от 27 равносрични стиха, ритмичната структура на които е изградена на основата на образци от византийската литртура – 12-сричен размер с цезура след петата или седмата сричка. Образът на Симеон е разкрит преди всичко като „книголюбец“, „нов Птолемей“, който е обладан от стремежа „да извади наяве скритите мисли“ от дълбочината на „многомъчните книги“. Сравнен е с трудолюбива пчела, която събира в сърцето си знанията, за да ги разлее „като сладък мед от своите уста пред болярите, за да просвети техните мисли“.
