Текст (писмен или устен) за предпазване от болести и/или тяхното прогонване, като част от лечебния процес. Представлява магически формули, изрази с тайнствено значение, отправени към свръхестествени сили. Най-старите писмено засвидетелствани заклинания против болести и зли сили са открити на коптски и асирийски глинени плочки от VІІ в. пр. Хр., а най-ранните български – към Х в. – срещу нежит, гравирани върху оловни пластини. Както в глаголическия Синайския требник / Синайски молитвеник (ХІ в.), така и в старобългарската апокрифна литература са запазени текстове на заклинания. Заклинания като баяния или апокрифни формули се произнасят в присъствие на болния. Заклинанието се припокрива или се среща в комплект с баенето и молитвата.
