Кратка поучителна бележка или коментар, изписвани в полетата (маргинални) или между редовете (интерлинеарни) на античните и средновековни ръкописи. Създателите на схолии се наричат схоласти и често остават анонимни. Могат да бъдат дело както на преписвачите на даден ръкопис, така и по-късни допълнения от ползвателите му. Кратките пояснения, даващи разяснения за значението на дадена лексема, указание за синоним или дори превод на друг език, се наричат глоса и в повечето случаи разлика между глоса и схолия не може да се направи.
Схолиите представляват най-древната форма на тълкувания към дадено литературно произведение и са насочени най-вече за разяснение на части от текста, които изглеждат трудни или заслужават допълнителни пояснения. Схолиите съобщават на читателя граматически, исторически, митологически, географски, текстологични или философски трудности, свързани с текста. Съдържат ценна и допълнителна информация за античността и средните векове, в това число и цитати или препратки към несъхранени произведения. Бележките и коментарите върху библейски текстове, както и отци на църквата, се наричат катени. Често в схолиите са съкратени компилации от отделни съчинения.
За разлика от тълкуванията схолиите не разясняват цели текстове, а отделни техни пасажи. Различават се древни схолии на антични филолози (Аристарх, Зенодот и др.), късноантични и средновековни. За първи път терминът е въведен от Цицерон (Ad Atticum XVI.7). Схолиите намаляват и постепенно изчезват през XV-XVI в. с появата на първите академични справочници.
