Терминът има славянски произход (притъча) и означава ратки иносказателни дидактични разкази или мъдри изречения. Могат да бъдат няколко вида: (1) алегорично изречение, пословица (грц. παρομία); определя се като форма, която въплъщава истинното познание в Светото писание, Притчи 1: 5-6: "За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави начала. За да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им."; (2) логически синтез, сентенция (грц. ἀπόφθεγμα); (3) иносказателен къс разказ (грц. παραβολή), изграден на съпоставянето и контраста. В "За поетическите фигури" на Георги Хировоск се дава следната дефиниция: "Притча е израз, който чрез подобни и познати неща изкарва пред очите нещо, което става разбираемо. Както е например Господнята притча за блудния син." Наративният текст съържа в първата си част алегория, а във втората - нейното разтълкуване (Петканова 2003: 407); могат да се разпространяват и самостоятелно - такива са притчите в повествователното съчинение "Варлаам и Йоасаф". В преводното съчинение "Стефанит и Ихнилат" притчите повече приличат на басни - иносказателен разказ за животни, чрез който се разкрива поведението на хора. В старата българска литература жанровата форма е много популярна и влиза в състава на различни жанрове. Вж. https://en.wikipedia.org/wiki/Parables_of_Jesus
