Преводен сборник със сложна структура, съставен от две основни части, всяка от които съдържа отделни произведения с кратки наративи за монашеския живот. Първата част се състои от следните произведения: “История на монасите от Египет” (Ἡ κατ’ Αἴγυπτον τῶν μοναχῶν ἱστορία), която е анонимна и описва пътуването из Египет през 394-395 г. на група светски лица, съпроводени от дякон. Към нея са добавени две произведения на Паладий Еленополски (360–420) – “За народите на Индия и брахманите” (Περὶ τῶν τῆς Ἰνδίας ἐθνῶν καὶ τῶν Βραχμάνῶν), написано като диалог между Александър Македонски и индийските жреци, и т.нар. “Лавсаик” (Ἡ Λαυσιακὴ ἱστορία), създаден по поръка на византийския аристократ Лавса, в който са поместени разкази за живота на подвижниците в земите на Близкия Изток. След него са поместени извлечения от азбучната част на сборника “Изречения на светите старци” (Ἀποφθέγματα τῶν ἁγίων γερόντων). Втората част на Египетския патерик съдържа приписваните на Василий Велики “Слова за онези, които искат да живеят монашески живот” (Λόγοι πρὸς τοὺς τὸν μονήρη βίον ἀσκοῦντας) и поучението му за аскетическия живот (Πῶς δεῖ κοσμεῖσθαι τὸν μοναχόν), както и посланието на Нил до еп. Анастасий (Πρὸς Ἀναστάσιον ἐπίσκοπον) и откъси от църковните истории на Теодорит Кирски и Созомен, посветени на египетски монаси. Смята се, че този сложен състав на Египетския патерик е възникнал на гръцка почва и е преведен наведнъж в старите славянски литератури. Най-ранният препис на част от Египетския патерик е запазен в български ръкопис от 30-те г. на ХІV в. (ГИМ, Уваров. 1771).
