Най-главното християнско обществено богослужение, на което се извършва тайнството Евхаристия като спомен за изкупителната жертва на Иисус Христос. С литургията (грц. λειτουργία от λίτος ‘общ’ и ἔργον ‘дело’) завършва всекидневният богослужебен цикъл на Православната църква. Според църковната традиция литургията е установена от Христос на Тайната вечеря. Приема се, че първите последования на литургията са съставени от апостолите Яков (за Йерусалимската и Антиохийската църква) и Марко (за египетските църкви). Запазени в по-късни преписи и редакции, те несъмнено съдържат някои основни елементи от първоначалния си текст. През IV в. се проявява определен стремеж към унифициране на последованието на литургията. Василий Велики подлага на редакционна обработка и съкращения Литургията на ап. Яков. В качеството си на константинополски патриарх Йоан Златоуст прави някои съкращения на Василиевата литургия. Оформя се по-кратък текст, който получава широко разпространение и освен Златоустова литургия се нарича и Константинополска литургия. Текстовете на Василиевата и Златоустовата литургия не остават неизменни през вековете. Ръкописите документират несъществени промени в тях, свързани с местни особености и обстоятелства. Устойчива към промени остава най-важната част от Литургията, т. нар. Евхаристиев канон. Друг литургиен текст представлява Преждеосвещената литургия, или Литургията на Преждеосвещените дарове, свързана с името на Григорий Двоеслов, а по-късните ѝ редакции се смятат за дело на патриарх Герман (VIII век) и на патриарх Фотий (IX век). Изпълнението на тези три литургии в Православната църква е регламентирано от традицията и от Типика. Василиевата литургия се изпълнява само десет пъти през годината, Преждеосвещената – в делничните дни на Великия пост (сряда и петък) и в понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица. Най-широка употреба има Златоустовата литургия, която се изпълнява във всички дни, когато не се предписва изпълнението на Василиевата или Преждеосвещената. По състав литургията се дели на три части: а) проскомидия, на която се подготвят Евхаристийните дарове; б) Литургия на оглашените, която съдържа песнопения, четива от Евангелието и Апостола и молитви за готвещите се да приемат кръщение; в) Литургията на верните, която започва с пеенето на песента Иже хероувимꙑ. На старобългарски език литургийните текстове са преведени още в Кирило-Методиевата епоха, те са били нужни по време на Моравската мисия. Части от най-ранния превод са запазени в Синайския евхологий. Съвършенството на този най-ранен превод, свързан с името на Константин-Кирил, се потвърждава от стиховия строеж на най-съществената част от литургията – Евхаристийния канон. През XIV в. нова, основна редакция на литургийните текстове осъществява патриарх Евтимий едновременно с редакцията на Служебника. Известен е превод на литургиите на ап. Яков, Марко и Петър, които не са получили широко разпространение. За хронологията на тези преводи в науката съществуват разногласия.
Текст:
1) Текстовете на трите основни литургии в съвременното богослужение (Златоустова, Василиева и Преждеосвещена) могат да бъдат прочетени на църковнославянски език в Служебника тук: http://lib.pravmir.ru/library/book/1860
2) Евтимиевият служебник от XIV век от Националната библиотека „Свв. Кирил и Методий” в София (със сигнатура НБКМ 231) може да бъде разгледан тук:
http://www.europeana.eu/portal/bg/record/9200353/BibliographicResource_3000096072611.html?q=%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA , като Златоустовата литургия е на ръкописни л. 14r–35v (компютърни стр. 35–78), Василиевата – на ръкописни л. 35v–57v (компютърни стр. 78–122), а Преждеосвещената – на ръкописни л. 58r–74v (компютърни стр. 123–156).
Литургията на св. ап. Яков в съвременен църковнославянски вариант с обяснения на руски език може да бъде прочетена тук: http://www.orthodoxia.de/Jakobuslit.pdf
