Аскетично-догматично съчинение (гр. Κλῖμαξ), творба на Йоан Лествичник, съставено през средата на VІІ в. по поръка на Йоан, игумен на манастира Раиту (южен Синай, Египет). Съдържа описание и наставление за 30-те стъпала (степени) на духовно самоусъвършенстване на монаха. Последната степен за достигане на съвършенство във вярата е любовта (ἀγάπη) -- която стои над молитвата (προσευχή), мълчанието (ἡσυχία), безпристрастието (ἀπάθεια). Основано е на библейския сюжет от Стария завет (Битие XXVIII, 10–17) как праотец Яков по пътя за Ханаан в Месопотамия вижда пророчески сън, в който стълба свързва небето и земята, а по нея слизат и се качват ангели. Тълкува се като алегоричен образ на Богородица - като мост между земята и небесата, а също така като път за достигане на Бога. Съчинението придобива много голяма популярност и е преведено на редица езици - сирийски (VІІІ в.), арабски (Х в.) грузински (Х-ХІ в.), латински (ХІІІ в.) италиански (1477), испански (1532), румънски (ХVІ в.), руски (1647), френски (1654) и др. Ръкописите са илюстрирани с изображения на лествицата. Най-старият славянски превод на "Лествица" е запазен в ръкопис от ХІІ в., руски по произход с българизми. Предполага се, че е създаден в кръга на преславските книжовници през първтата половина на Х в. Има различни хипотези относно ръкописната традиция на "Лествица": (1) съществували са няколко превода сред славяните; (2) съществували са няколко редакции чрез сверяване с гръцки образци. До нас са достигнали над 20 преписа на съчинението и многобройни извадки от него в монашеските сборници и във флорилегиите. Български препис на монаха Теодосий се датира 1363-1364 г. в мястото Устие край Търново, по време на цар Иван Александър (1331-1371) - според приписка в ръкопис 3/11 от сбирката на Рилския манастир. Митрополит Киприян (1379-1406) преписва "Лествица" през пролетта на 1387 г. в Студийския манастир край Константинопол. Ръкописът съдържа 279 листа, изписани със заоблен полуустав, близък до бързописа, който е известен в науката като "българско писмо".
