Преводни славянски юридически сборници, които включват постановленията на вселенските и поместните събори, отговори и послания на църковните отци, текстове със светска регламентация, хронологични, полемични и други съчинения.
Названието ‘кормчая’ се среща в руски ръкописи, най-ранните от които са от ХІІІ в. То се появява и се свързва с конкретен паметник, а именно руската редакция на Номоканона от ХІV Титула и се явява прилагателно в словосъчетанието кънига протофроня и отговаря напълно на сръбското название на номоканона като архиепископлѥ книгы (Чернышева 1998). Според методическите указания за описанието на славянски ръкописи, предложени от Я. Шчапов (Щапов 1973), кормчии се наричат сборници с устойчив състав, съдържащи апостолските и съборните правила, отговори и послания на църковните отци и паметници на светското право, които във византийската книжовна традиция се наричат синтагми и номоканони. Сборниците, съдържащи основно епитимийни правила според учения следва да бъдат обозначавани като номоканони.
Митрополит Киприян Киевски и на цяла Русия е автор на нова редакция на Кормчаята през последните десетилетия на ХІV в.
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%BC%D1%87%D0%B0%D1%8F...
