Средновековен текст, съставен въз основа на два или повече източника, който представлява ново произведение. В повечето случаи е дело на анонимен автор. Установено е, че в славянските литератури е характерно и често явление. Компилацията може да бъде допълнена с елементи, въведени от самия автор (извън използваните източници). Тя се установява след сравняването и групирането на преписите (свидетели) и след анализ на източниците (заемки, цитати, парафрази и други форми на пре-използване на текст), съставящи компилацията. Източниците може да са както славянски, така и чуждоезикови: гръцки, латински и др. Ако се окаже, че върху комбинираните източници е наложена авторска воля или нов замисъл, текстът придобива двойна стойност - като свидетел на източниците и като самостоятелна творба. Трябва да се прави разлика между компилация и контаминация, като последния термин означава повече механично събиране в една творба на две или повече източника. Контаминацията често се получава вследствие на съседството на текстовете в ръкописните сборници, докато компилацията е резултат от работата на автора. Мястото и времето на създаване на компилациите се определя до голяма степен от използваните източници. Езикът и ортографията също имат важно датиращо значение.
