В съвременния български език, за разлика от гръцки, английски и др., терминът има само едно значение: Част от Псалтира, която се чете (а според древните устави, както и в някои манастири днес, се пее) на общественото (вечерня, утринна) или частното богослужение (опело, панихида) и по време на индивидуалните (най-често заупокойни) молитви. За разлика от Библията, в чийто състав книгата Псалтир представлява непрекъсваем текстов корпус от последователни псалми, в богослужебните псалтири псалмите са групирани в 20 отделни катизми, всяка от които обхваща определено количество текст (от 1 до 15 поредни псалма в зависимост от дължината им). Всяка катизма се състои от три дяла (т. нар. „слави” или антифони), разделени от молитви. Наименованието произлиза от гр. глагол καθίζω “седя; сядам”, тъй като по време на четенето на катизмите е позволено да се седи. Сравни със седален и акатист.
Пример
