Кратко повествование, съдържащо хронологически сведения за конкретно историческо събитие. Текстът може да бъде самостоятелен или да представлява част от цикъл съчинения с общ герой или обща тема. Голяма част от историческите разкази в българската книжнина са преводни, но има и оригинални съчинения, създадени по конкретен повод. Пример в това отношение е т. нар. Търновски летописен цикъл от ХІІІ в. В него влизат Разказът за събора против богомилите през 1211 г. и Разказът за възстановяването на Българската патриаршия през 1235 г., включени в Синодика на цар Борил. Към Търновския цикъл условно се прибавя и Летописният разказ от времето на цар Иван Асен ІІ за пренасяне мощите на св. Петка, който всъщност е агиографско съчинение. Важни оригинални български съчинения от този жанр са Разказът за покръстването на русите и Разказът за цар Александър, включени в сборника на поп Пунчо от с. Мокреш.
