Индиктът обхваща 15 години и се налага като официална мярка за време в Римската империя по времето на император Диоклетиан (ок. 297-298). Атанасий Александрийски използва индикта за отбелязване на църковните празници през 329 г. Датата, която се смята за начало на индикта, е 23 септември, която е наследена от Римската империя. По-късно император Юстиниан през 562-663 приема 1 септември за начало на индикта. Гражданската година започва за Църквата от 1 септември, а църковната - от 23 септември; изчислява се, като годината от сътворението на света се разделя на 15 и остатъкът дава индикта.
