Терминът има две значения:
а) Всеки един от 12-те поетически текста, включени в Свещеното писание (10 в Стария и 2 – в Новия Завет). В числото им не влизат ветхозаветните псалми, събрани в книгата Псалтир.
б) Всяко едно от деветте песнопения (в древност броят им е варирал), чиито текстове са заети (в пълен или съкратен вид) от библейските песни(в първото значение на термина). Обхващат следните пасажи от Свещеното писание:
1. Изход 15: 1–19 (Първа песен на Моисей),
2. Второзаконие 32: 1–43 (Втора песен на Моисей),
3. I Царства 2: 1–10 (Песен на пророчица Анна),
4. Авакум 3: 1–19 (Песен на пророк Авакум),
5. Исаия 26: 9–19 (Песен на пророк Исаия),
6. Йона 2: 3–10 (Песен на пророк Йона),
7. Даниил 3: 26–45 (Песен на Азария),
8. Даниил 3: 57–90 (Песен на тримата отроци),
9. Лука 1: 46–55, 68–79 (Песен на Пресвета Богородица и Песен на пророк Захария). През Средновековието имат широка употреба, неразривно свързана с произхода на жанра канон, чиито строфи-модели (т. нар. ирмоси) най-често са изградени от цитати и парафрази на стихове от библейските песни. Отначало строфите от канонасе изпълняват като припеви към стиховете от библейските песни, през VIII–IX век канонът се налага като един от основните полистрофични жанрове на химнографията, а в периода на Късното средновековие той започва да измества от богослужението библейските песни, които днес се изпълняват почти единствено по време на Великия пост. Текстовете на деветте библейски песни са записани като комплект в богослужебните псалтири или в ирмологиите.
Пример: Деветте библейски песни – в псалтир с последования от XIV век (Шопов-Карадимов псалтир), запазен в две части в Народната библиотека „Свв. Кирил и Методий” в София (под № 454 и № 1138): публикувани са на стр. 253–279 от снимковия материал (според номерацията с молив в самия ръкопис: от л. 119a, ред 1 до л. 132a, ред 4).
Citekey Трифуновиħ1990 not found
