Византийски богослов и писател. Произхожда от семейство от чиновническата аристокрация. Баща му Фотий стои начело на императорската служба за събиране на данъци. Вуйчо му Платон е игумен на манастира Сакудион във Витиния, Мала Азия. Получава добро образование. На 22 години става монах. През 787 г. е ръкоположен за йерей, а през 794 г. става игумен на манастира. Защитник на иконопочитанието. Поради разногласие с император Константин VІ е изпратен в изгнание в Солун 795/6 г. През 797 г. се завръща от изгнанието в Сакудион и на следващата година се отправя към Константинопол, където получава настоятелството на манастира Студион. Противопоставя се на патриарх Никифор І и император Лъв V, за което е изпратен в изгнание на Принцовите острови, където остава в продължение на 2 години 809—811. По-късно отново е изпращан в изгнание в Метопа (Витиния), крепостта Бонета и накрая Смирна. Император Михаил ІІ го вика при себе си през 821 г. Паметта му се отбелязва на 11 ноември.
В качеството си на наставник в монашеското подвижничество създава два сборника с поучения „Голям катехизис“, Catechesis magna (271 поучения), и „Малък катехзис“, Catechesis parva (134 поучения). Автор е на празнични слова за господски, богородични други дни, както и за Йоан Предтеча, речи срещу иконоборците, 2 надгробни слова (за майка му и вуйчо му Платон). Пише ямбически стихотворения, епиграми, песнопения от Постния триод, писма и послания (ок. 550), събрани първоначално в 5 книги, от които са запазени изцяло само две. Приписва му се съставянето на т. нар. "Ипотипосис" (указание за устройството на Студийския манастир).
Най-ранно на старобългарски са преведени някои от химничните произведения на Теодор Студит, включени в състава на Триода, вероятно по времето на цар Петър. Преди ХІІІ в. са преведени неговите поучения от Малкия катехизис за дните на Четиридесетница. Той се състои от 134 нравствено-аскетически беседи за усъвършенстване на монасите в кивиалните манастири. Препис № 387 от Хилендарския манастир е най-ранният ръкопис, който съдържа поученията. Отделни поучения се намират в ръкописи от ХІV в. В панегирици са включени преводи на Слово за кръста и две от словата за Йоан Кръстител – за Пренасяне на главата на Йоан предтеча и за Рождеството му.
