Въпросите на Йоан Богослов към Авраам са съчинение, преведено на старобългарски от гръцки вероятно ХІ-ХІІ век. В описанията са отбелязани два преписа на 4 Ap. Apoc. John в гръцки ръкописи, които са следните: (1) Cod. Athon. Cutlumus No. 176, 1438-39, f. 179v-183v и (2) Cod. 1007, Fonds principal, Ethnikê Bibliothêkê tês Hellados (EBE), Athens, 15th-16th c. ff. 171-176. Означава се в медиевистиката като четвърти вариант на Апокалипсиса на Йоан Богослов (4 Ap. Apoc. John), представляващ отделно произведение. Ръкописната традиция включва повече от 40 български, сръбски, руски, карпаторуски и украински преписа. Най-ранните южнославянски преписи са в Драголовия сборник № 651, трета четвърт на ХІІІ в., 6а-10б (без начало и край); в Берлинския сборник № 48 от началото на ХІV в., 59б-69а и в сборник от Архива на БАН №79, от средата на ХІV в., 144а-148а. Преобладаващата част от славянските преписи, български по произход, се разделят на две основни групи: А. Преписите в Ms 760, Ms 433, Ms 149, Ms 100 и Ms 326 представляват обособена подгрупа, в която ръкописите Ms 433, Ms 149, Ms 100 и Ms 326 имат общ архетип. Текстът, сравнен с преписа в Берлинския сборник, се отличава със идентично начало, в което място на действието е “Елеонската планина” край Йерусалим, на който Иисус сред своите ученици разговаря с апостол Петър, което напълно съответства на гръцките преписи. Запазен е също така препис в ръкопис № 13.6.13, ХV в., който произхожда от среднобългарски протограф и е запазил чертите на първоначалния превод, но с някои иновации. Б. Преписите в Ms 79, Ms IV.a.120, Ms 38, Ms. 53, Ms 320 се отличават с това, че уводната част с описанието на признаците, които ознаменуват настъпването на последните времена и навечерието на Второто пришествие е съкратена и текстът започва с въпросите и отговорите за съдбата на юдеите. Тези преписи също възхождат към среднобългарски протограф, както свидетелства преписът в сборник № 79 от Архива на БАН. Характеристиките на изброените преписи показват един и същи превод, който е в основата на текста от Берлинския сборник. Вариативността на традицията и променливостта на текста като преписите имат не малко индивидуални изменения, е типична за въпросо-ответните съчинения, натрупвали се в продължителен период от време. База за известни предположения за времето, по което е преведено съчинението, е упоменаването му в индексите на забранените книги (Index Librorum Prohibitorum). Най-рано е засвидетелствано заглавието “Въпроси Иоанна Феолога, еже въпраша Авраама праотца на горѣ Елеоньстѣи” в преписа в т.нар. Погодинов номоканон (No. 31 от сбирката на М. П. Погодин, Национална руска библиотека в Санкт Петербург, втора половина на ХІV в.), в който за пръв път са отбелязани съчиненията на българския презвитер Йеремия и други преводни и оригинални апокрифи, разпространени сред южните славяни. Тази версия на индекса (макар и известна по руски преписи от ХIV в. нататък), възникнала на базата на правило 59 на Лаодикийския събор, се смята за допълнена и прередактирана на българска почва през ХІ–ХІІ в.
