Заглавие: Книги данила пр(о)рка видѣнїе ипполита. еп(с)па папы римска(г) тлъкованїе. сказанїе ѡ х͠ѣ и ѡ антих͠р(с)тѣ ჻ (Книги на пророк Даниил, епископ и папа Римски. Тълкувание. Сказание за Христа и Антихриста). Нач.: Помыслившѫ ти по истовомѫ наѹчити(с). пре(д)ложеныѧ ѿ тебе намъ. главы.
Тълкувание върху библейската Книга на пророк Даниил, създадено от св. Иполит Римски в началото на III в., най-вероятно ок. 204 г. (CPG 1873; BHG 0488n). Първото от този жанр в историята на християнската екзегетична литература. Разделя се на четири книги. В ръкописната традиция се разпространява често заедно със Слово за Христа и Антихриста. Части от Тълкуванието са налични в Изборника от 1073 г. (л. 162в-г–163а-б). Най-ранният датиран славянски ръкопис, съдържащ по-пълно фрагмент от Тълкуванието, е Чудов 12 (ГИМ, Москва), датиран към края на ХІ и началото на ХІІ в., издаден, описан и анализиран от К. И. Невоструев, И. И. Срезневски и И. Е. Евсеев, който представлява препис на оригинал, възникнал в Преслав през Х в. Руският препис е изготвен вероятно по едно и също време и място с преписа на Учителното евангелие на Константин Преславски. Преводът на Тълкувание върху Книга на пророк Даниил и на Слово за Антихриста е направен по времето на цар Симеон, а е твърде възможно и преди това, на глаголица – както свидетелства фрагментът, известен като Погодински кирилски листове (двата пергаменти листа се намират в Санкт Петербург в Руската национална библиотека “М. Е. Салтиков-Шчедрин” под номер 68., ХI–ХII в.), в текста на които има запазени глаголически букви. Слово за Христа и Антихриста и Тълкуванието са запазени и в ръкопис от Сийския манастир № 92, днес в Архангелската сбирка, Арханг. Д 171 в Библиотеката на Академията на науките, Санкт Петербург, от края на ХV – началото на ХVІ в. Най-пълните и изправни преписи (без механични повреди и липси), съдържащи Тълкувание на Книга на пророк Даниил, са в ръкопис от Петрозаводск, № 74 (71), по-рано от библиотеката на Петрозаводската архиепископия № 11, датиран към края на XV – началото на ХVІ в. и в ръкопис от 1519 г. под № 486, който се пази в Йосифо-Волоколамска сбирка, фонд 113 (РГБ, Москва). Тълкуванието върху Книга на пророк Даниил е съхранено и в ръкопис от сбирката на Троице-Сергиевата лавра№ 782, от средата на XVI в. Всички преписи пазят един и същи старобългарски превод.
