Св. Филотея Темнишка е преподобна светица, чиито мощи са пренесени от Византия в Търново през ХІІІ в. от цар Калоян. Тя е почитана като “небесна закрилница” на Второто българско царство, царя и престолния град.
Не са известни химнографски текстове за светицата във византийската литература.
Службата за св. Филотея (изд. от Кожухаров 2004: 101-104), дело на неизвестен български химнограф, позната е в най-ранен препис от втората половина на ХІІІ в. в т.нар. Втори Добриянов миней (вж. Йовчева 2008). Тя е писана вероятно след възстановяването на Търновската патриаршия (през 1235 г.) и е органична част от т.нар. “търновски химнографски цикъл”, в който влизат още служби за св. Петка Търновска, св. Иван Рилски и св. Михаил Воин (вж. Българската литература и книжнина през ХІІІ в. С., 1987: 30-33, 68-110). В този препис, според мнението на Ст. Кожухаров (Кожухаров 1983 и Кожухаров 2004: 97-108), е поместена съкратена редакция на службата. Всъщност в службата има комбиниран канон за св. Никита и св. Филотея (които според календара се честват на една и съща дата – 28 май).
Пълна версия на службата за св. Филотея е запазена в други три по-късни преписа (без отпустителен тропар и стиховни стихири: една на вечернята и една на утринната) – два български от ХІV в. (в ръкопис от манастира Цетине № 33, изд. от Иванова 1985: 59-63 и Крк № 19, изд. от Йовчева 2016: 192-199) и един сръбски от ХVІ в. в НБКМ № 154 (вж. Кожухаров 2004: 105-108).
