Вторична приписка с летописен характер. Намира се в ръкописен осмогласник от ХІV в., дело на неизвестен книжовник, който се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София под инв. № 180 (313). Летописът се състои от пет бележки, изписани от една ръка. Те се намират на последния хартиен лист, залепен от вътрешната страна на задната корица на ръкописа. Почеркът на бележките е характерен за ХVІІ в. Вероятно листът е добавен към ръкописа при второто му подвързване през 1652 г. Предполага се, че летописните бележки са късен препис на по-рано съставен исторически текст. Краткият летопис съдържа ценна историческа информация. В първата бележка се говори за атниосманската дейност на Янош Хуняди, наречен в текста „Иван”. Следващите няколко известия проследяват дейността на албанеца Георги Кастриоти – Скендербег. В летописа са отразени важни моменти от външната политика на Османската империя при управлението на султан Сюлейман І, като покоряването на Египет след битката при Кайро през 1517 г. Дава се информация за потушаването на въстанието на къзълбашите и завладяването на Родос, неточно датирано към 1526 г., а не към 1522 г. В последната летописна бележка не е посочена дата. Споменаването на град Будим (Буда) навежда на мисълта, че известието се отнася за битката при Мохач от 29 август 1526 г. и влизането на султан Сюлейман І в Буда през септември същата година.
