Преводен елинистически роман за живота и подвизите на прочутия владетел и пълководец Александър III Македонски (Александър Велики) (356 пр. н. е. – 323 пр. н. е.). Създаден е през III в. от н. е. Авторството му се приписва на Калистен – съратник на Александър. Предполага се, че през IX–X в. в България възниква ранен славянски превод, който влиза в състава на първата редакция на руския исторически свод ‒ Елинския и Римския летописен свод. Вариантът на съчинението – Хронографската Александрия - се среща единствено в състава на историческите летописи. Втората южнославянска версия (Сръбска Александрия) се появява през XIII‒XIV в. и се разпространява като интересен наративен текст. В XV в. възниква руска редакция на Сръбската Александрия със значителни разлики от своя южнославянски оригинал. Сред основните черти на паметника е християнизацията на главния герой. Сюжетът на творбата обхваща чудесното раждане, детството и обучението на Александър при Аристотел, неговите многобройни походи и сражения в Гърция, Египет, Индия и Персия, трагичната му гибел във Вавилон. Романът се отличава с богат жанров състав (митологични елементи, мотиви от епоса и воинската повест, описание на историята и географията на завоюваните от македонския цар земи). „Александрия” органически се плита в книжнината на южните и източните славяни и оказва влияние върху оригиналната славянска белетристика през по-късните столетия.
