You are here

Manuscripts

С

Рѡ(д)словіе с҃ты(х) срьбскы(х) госпѡ(д) и хтиторь бывшінхь

Въ врѣмена же ѡна м(ч)телскаа, сьдрьжешіимь вьсꙋ вьсел.ннꙋю ꙁлочьствіимь и великынмъ царемь сверепіимь, въ Рымѣ ѹбо цр(с)твѻющꙋ Маѯиміанꙋ м(ч)телю, на въсточнои же странѣ цр(с)твꙋюшꙋ Галꙋ Маѯіміанꙋ. Посрѣ(д) же тѣ(х) цр(с)твꙋющꙋ Ликініанꙋ м(ч)телю и нечьстивомꙋ сѣверными и ꙁападніими сктранами.

Н что по сы(х) бываеть?

Живѫщи по см҃рти Пѧ(т)ко бл҃жнаа. посѣщаеши всѣ(х) вѣроѫ притѣкаѫщи(х) кь рацѣ твоеи.

ѿ люты(х) покрываеши. и стр(с)ти всегда и ѿ бѣдъ иꙁбавлѣѫщи. тишинѫ жи(т)ꙗ.

мирно съставление. подаѥши м(л)твами си. ѿ бѣсовьска нахождениꙗ. сп҃саеши чтѫщѫѫ.

бл҃говѣрно памѧ(т) твоѫ ст҃ѫ. и ѿ б҃а прощение даеши съгрѣшаѫщимъ⁘

 

Аг҃глъ ꙁемныи на ꙁеми ꙗви сѧ. житие бесплътно въ ꙁемнѣ тѣлѣ ꙗвила еси.

Т

Въ ѡсмоенадесѧть лѣто навходъносоръ ц҃рь сътвори тѣло злато высота его .ѯ.҃ лакотъ. а широта єго ѕ҃. локотъ. и поставль на полѣ диирѣ. къ странѣ вавилонстѣи. и повелѣ новходъносоръ ц҃рь събрати ѹпаты и воєводы и мѣстъныѧ (79б) кнѧзѧ. и мч҃телѧ сѫщаѧ надъ властьми. и всѧ кнѧзѧ страны и приити на ѡсщ҃енїє тѣла. єже постави новходъносоръ ц҃рь. и събраша сѧ мѣстнїи кнѧзи его и ѹпати и воєводы. и вл(д)кы и мч҃тели. велиции иже на(д) властьми и вси кнѧзи странъ. прити на ѡсщ҃енїе тѣлѫ иже постави новходонъсоръ ц҃рьи стоѧхѹ предъ (80а) тѣломъ.

в лѣ(т) ꙅѱ҃ли ін(д) .г҃. азъ Іѡ Асѣ(н) въ Ха҃ Ба҃ вѣрны цр҃ и сам(о)дрьжець блъгарѡмь сн҃ь стараго Асѣнѣ цр҃ѣ създа(х) ѡ(т) зачѧла. и писание(м) ꙋкрасі(х) до конца: прѣч(с)тнѫѫ сїѫ црькѡв въ имѧ ст҃ы(х) .м҃. мч҃нкъ. ихже п(о)м(о)щиѫ въ .їв. лѣ(т) цр(с)тва моего въ неже лѣ(т) писаааше сѧ храмъ съ. излѣзох на брань въ Рѡмани(ѫ) и радбы(х) воискѫ грьцкаѫ. и самаго цр҃ѣ кюр Ѳодѡра Комнина бѧх съ всѣми болѣръі его. а земѧ всѧ прѣѧх ѡ(т) Одрина и до Драчѣ грьцкѫ. и еще же арбанаскѫ и срьбскѫѫ. тъкмо сѫшы(м) градово(м) окр(с)ти Цр҃ѣгра(д) и самого того град дрьжахѫ фрѫзи.

У

(20ab) ТО(Г)Ж(Д)Е ЗЛА(Т)оустаго. съкаꙁаниѥ. евн͠глиꙗ. ѿ иоана⁘ Братиѥ. х͠ъ и б͠͠ъ нашь г͠леть. Ищѣтє книгъ. ꙗко въ нихъ имате жиꙁнь вѣчьноую. мꙑ же нꙑнѣ иꙁищѣмъ прилѣжьно глоубиноу. И пространьство еванглиꙗ сего. и ꙗко ꙁемлѧ жѧждющи. Приимѣмъ дъжда еван͠гльскааго въ срьдцьихъ нашихъ. чьсо ра-(20cd)ди же еван͠глистъ. испꙑтно о мѣстѣ семь бесѣдоуѥть г͠лѧ. Приде ї͠съ. Въ градъ самариискъ. И прочаꙗ. Да ѥгда оуслꙑшимъ женоу глющю. иꙗковъ о͠ць нашь дасть намъ. кладѧꙁѧ сего. не дивимъ сѧ. То бо мѣсто бѣ. На немь же левги. И сумеонъ и братиꙗ ѥю. ꙁадиноу сестрꙋ свою.

Х

1. В службите за жени светици се откроява градацията в композицията на отделни поетични строфи с хайеретичната възхвала, повлияни от структурирането на Богородичния акатист, с анафора “радвай се”, като се добавят номинации за светицата. Хайретичните анафори са формална особеност за дванадесетте икоса на Богородичния акатист, като всеки икос има непроменлив брой хайретизми по шест двойки. Тринадесетият икос е рефрен на предходните, а всяка двойка е обединена от строг изосилабизъм и тонален паралелизъм.

Пощению пѫтъ въсприємши. житеискѫѫ любве и.ꙁбѣже. Параскевии прѣславнаа.

ѡво бо съ мѫдрыми д҃вами. свѣтоносна въниде въ дворъ г҃а б҃а своего.

ѡво же х҃ꙋ ѹневѣсти сѧ. истачаєши и.цѣлениꙗ. бл҃говѣрно притѣкаѫщимъ.

нѫ и. на(с) поѫщих тѧ. ѿ д҃шевныихъ недѫгъ иꙁбави. къ б҃оу м҃лтвами си⁘

 

Надеждеѫ х҃воѫ. вѣроѫ въꙁьмогши. стѧжаниꙗ родителⸯна иꙁбѣгⸯши.

Цр҃ь же Никифоръ, на нѧ съборы и еп(с)кпы събравъ, на ѡземствие и(х) посла. таче на Блъгары вовеватъ, побѣди а крѣпко, ꙗко е гл҃емаго двора кн҃зѧ и(х) Аптокроумлѧ пожещи. ѡномоу(ж) нарѣчие пославшоу с молебными словесы и рекошоу: „довлѣеть, ти, ѡ цр҃ю, доселѣ и побѣдити землю се бо бошию побѣдилъ еси и на(с)”. цр҃ь же не послоуша ѡтиноу(х) мирскы(х) гл҃ъ многыа ради нисытости.

Въ .з҃. лѣто при(м)и гра(д) Римъ Костѧ(н)т(и)н бж҃їи оугодникъ. преж(д)е всего мощен ст҃ы(х) мч҃никъ. повелѣвъ събирающе съ ч(с)тью поклонѧт(с)и имъ. и з҃ дн҃и ни празникъ творѧще ра(до)вахоу сѧ. славѧще бг҃а и хвалѧще Костѧ(н)тина доб(г)лѧ. Въ .і҃. лѣто цр(с)тва Костѧ(н)тина. Максими(н) сн҃ъ Галерїевъ влѣзъ са(м) въ цр(с)тво злѣ оумре в Киликїи. слышав(ж)ъ Максимьа(н) Галерїевъ сего цр҃ь. ꙗко Максе(н)тїи сн҃ъ Еркоулїевъ в Римѣ ѿ Костѧ(н)тина погыбе. силою кр(с)тною оубояв сѧ ѡста сѧ не моуча хр(с)тїа(н). Въ .і҃. лѣто Костѧнти(н) Великы.

Свободивь же се царь ѿ приключаюштихь се бѣдь навѣрныхь прїиде вь Ѳракїю и ѿ тоудоу сьниде сь Солоунь поклонити се светомоу великомоу моученикоу Диомитрїю. и остави тоу вь Солоунѣ воеводоу избранна сь силою многою. противлэти се Самоуилоу начелникоу бльгарскомоу. царь же прїиде вь Иверь понѥже сумрьль бѣ ... Давидь начелникь ѥго. и ѿтоудоу ѿиде вь Константинь градь. наслѣдникь же бысть Иверскои странѣ ...