You are here

Articles

С

Във византийската книжнина са създадени и множество песнопения в чест на св. Димитър, слави и стихири от различни автори. Каноните, помествани в службата за светеца са многобройни. Най-разпространеният сред тях е канонът за четвърти глас, приписван на Теофан Начертани (ІХ в.). Освен тази творба архимандрит Сергий (1901, 2: 331) посочва още няколко канона, дело на Георги Скилица (ХІІ в.), на Исидор Монах (Мелод) и на други анонимни автори.

Култът към св. Иван Рилски възниква в Средец, вероятно в края на Х и през ХІ в., но придобива официалност едва през ХІІ в. (Пенкова 2008: 164) с канонизиращите текстове, написани от византийския книжовник и средецки градоначалник Георги Скилица. Известни са различни по жанр цикли, посветени на паметта му, съставени от агиографски и химнографски, оригинални и преводни произведения. След пренасянето на мощите на преподобния отшелник от Средец в престолния град Търново в края на ХII в.

В южнославянска книжовна традиция биха могли да се определят няколко редакции на службата за преподобната светица:

 

1. Ранна (преводна) служба с канон за шести глас, с “дойерусалимска” по тип структура.

 

Заглавие (ориг): Кано(н). гла(с). ѕ͠. ірмо(с). Ꙗко по сохꙋ (sic!) ходівъ⁘

            (според изданието на Й. Иванов 1931: 424-431 по преписа в Драгановия миней)

Начало на първа песен, първи тропар:

Известни са общо шест преписа със служби за св. Йоаким Осоговски (Сарандапорски) преподобен, отшелник, честван на 16 август, живял в края на ХІ и началото на ХІІ в. и дошъл от областта Зета (днешна Черна гора, според Ив. Снегаров 1924: 238) за да потърси монашеско убежище в западнобългарските земи, местността Сарандапор, в планината Осогово, където през втората половина на ХІІ в. по време на византийското владичество е построен Осоговският манастир. Проложно житие за светеца не е запазено.