<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><xml><records><record><source-app name="Biblio" version="7.x">Drupal-Biblio</source-app><ref-type>6</ref-type><contributors><authors><author><style face="normal" font="default" size="100%">Хаджиева, Елена</style></author><author><style face="normal" font="default" size="100%">Влахова, Радка</style></author><author><style face="normal" font="default" size="100%">Йорданка Велкова</style></author><author><style face="normal" font="default" size="100%">Асенова, Ася</style></author><author><style face="normal" font="default" size="100%">Весела Шушлина</style></author></authors></contributors><titles><title><style face="normal" font="default" size="100%">Как се общува на български?</style></title><secondary-title><style face="normal" font="default" size="100%">Български език като чужд</style></secondary-title></titles><dates><year><style  face="normal" font="default" size="100%">2014</style></year></dates><publisher><style face="normal" font="default" size="100%">Гутенберг</style></publisher><pub-location><style face="normal" font="default" size="100%">София</style></pub-location><pages><style face="normal" font="default" size="100%">188</style></pages><language><style face="normal" font="default" size="100%">eng</style></language><abstract><style face="normal" font="default" size="100%">&lt;p&gt;Езиковото общуване е сложен социалнокомуникативен феномен, който се реализира чрез вербални и невербални речеви единици, отличаващи се със самоидентичност, формирана от културата на отделната личност и тази на обществото.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;Ефективността на общуването следва да се синхронизира с етикетните норми на поведение в дадено общество, които от своя страна очертават естетическия дискурс на културното общуване.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;При изучаването на българския език като чужд редица наблюдения потвърждават факта, че по-доброто усвояване на езиковите умения у обучаваните кореспондира и с по-доброто ориентиране в сферата на национално специфичното културно пространство на чуждата среда, каквато за тях е българската.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;Изборът на „добрия тон“, вежливостта и уважението са традиционните маркери на културата на речта, която предполага спазването на определени езикови норми, а също и използването на подходящи езикови средства (етикетни формули), съобразени с условията на съответната комуникативна ситуация.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;Една от целите на чуждоезиковото обучение е постепенното изграждане в съзнанието на обучаваните на концептите за чуждата култура на общуване и усвояването на езиковите модели на етикетното поведение. По този начин се формира езиково- етикетната компетентност, т.е. знанията за етикетните единици от темите на речевия етикет, който е свързан с речевата ситуация и нейните параметри: участниците в комуникативната ситуация, темата, мястото и времето, мотивите и целите на езиковия контакт.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;Учебната книга „Как се общува на български?“ е предназначена за чуждестранни граждани, изучаващи български език и култура, чиито интереси са насочени към усъвършенстване на социокултурната и комуникативната им компетентност.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;Книгата съдържа следните части: &lt;strong&gt;Етикет за всеки ден, Делова кореспонденция, Бизнес етика и бизнес етикет, Бизнес комуникация, Говоренето пред публика, Учтивост в ефир&lt;/strong&gt;.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;В дяловете са представени конкретни предписания и правила за нормативната употреба на етикетните формули, съдържащи признаци като официалност, уважителност и социална дистанция. В зависимост от съответната комуникативна ситуация – от сферата на личното или бизнес общуване, а също и на деловата кореспонденция, във функционален план са диференцирани етикетните формули за започване на контакт, за поддържането и за завършването му. Предложените в края на дяловете упражнения, задачи или образци имат за цел проверка на придобитите знания по български език и по-специално на знанията, свързани с етикетното общуване в съвременното българско общество.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;Една от причините, която инициира създаването на тази книга, е използването, особено напоследък в ежедневието или от ефира, на т. нар. „модни разговорни форми“, редуциращи учтивите фрази, белег на всяко културно общуване, а важна цел на настоящото изследване е актуализирането на позабравените вежливи речеви единици, без които диалогът без граници би бил трудно осъществим.&lt;/p&gt;&lt;p style=&quot;text-align: right;&quot;&gt;доц. д-р Елена Хаджиева&lt;/p&gt;</style></abstract></record></records></xml>